Хей, добре дошла! Пепеудено ми стана и на мене, като видях постинга ти! Твоите слънчеви лъчи - като дъга, само дето видът им не е шарен, надникнаха и в моята стая - истинска магия, приказка, която ти си сътворила навярно с онази песъчинка душа, оставена на отъпкания от жадуващи за солена прохлада нозе. Е, Бени, хубво е, че с морето сте си казали само "довиждане", защото - какво е лятото без море - а пък то, подозирам, тепърва ще ни изкушава. За тази година от многото канене аз не съм ходила още нито веднъж, но се надявам няколко пъти да стигна до морския бяг - и ако може - за много-много дни...Но ще видим - да стане юли, че аз още не съм изкласила:) Поздрави, Бени! Благодаря за морския бриз, който прати тази вечер на прозореца ми! Лека, спокойна и влюбена да ти е нощта!

толкова ме зарадва! Пак си щракала със сърцето както само ти можеш. Открадвам си от твоите морски емоции, защото аз май няма да видя море тази година. И снимките са чудесни!
Най-вече ти си чудесна, и тази чувствителна твоя душа, която раздава щедро красота, слънчеви лъчи и обич.
P.S.Малко късно наминавам по стар навик, но стъпвам тихо и се надявам да не те събудя:)

Този Несебър, който те очаква още от Великден..... Ще изкласиш, ще вземеш джапанките и ще се превърнеш на свой ред в лирически герой от приключенска история :)) Ще оставиш героите от училищните книги, ще пуснеш запетайките и пълния/непълен член във ваканция, ще се отърсиш от съвещания и бумаги, и ще събираш мидички и тен, вдишвайки морски изпарения! Чудничко! :)
Само не знам какво правиш със животинките, с градината? Аз оставих няколко саксии с петунии за седмица сам-сами и добре, че времето в София е било дъждовно, та горе-долу не са увехнали, сега ги свестявам.
Пожелавам ти дъъълга ваканция - отпускаща всяка клетка!

Усмивката е неизбежна! Ще се радвам, дори и да ме събудиш - една-две усмивки в повече не биха ми натежали.
Наистина по пътя добре си пощраках - хем щастлива от предстоящата среща с моренцето, хем изненадана от този сноп лъчи, които заемаха една голяма част от небето и се спускаха като разкроена пола под облака :)
Може би ще измислиш друг тип почивка, щом няма да стигнеш до морето. Планината е не по-малко божествена. Да не говорим за разни китни малки селца и градчета, в които можеш да заредиш батериите за цяла зима! Дано освободиш място за релакс и да имаш слънце в душата. Подарявам ти от моето и го пускам по самолета за Мадрид :)))

И всичките - с криле! Избухващите лъчи на слънцето - прекрасна прегръдка, Бени! И от мен една - неделно - празнична!
Чудничко! И снимките - щрак! - ликуващото море и ликуващото момиче!
Поздрави, Бени, и много, много слънчице! :)

Така поех цялото преживяване в душата, така бързах, че не ми остана време да се замисля... Като се прибрах, не щеш ли, отнякъде ми изскочи тази картина с лъчите по пътя и се оказа, че най-качествено е запаметена на "специалното място". Понякога очакването за нещо хубаво е по-силно като емоция - в случая пътуването към срещата с морето!
Радвам се, че си тук и най-вече съм щастлива, че пишеш в твоя блог!
Слънце и за теб! :)

И аз никога няма да мога да се сбогувам с морето...
"...Просто се разделихме временно. А аз му подарих капчици от моята душа, влюбена в него завинаги..."
Много харесах!
Поздрави!

Даа...вдъхновяващо ми действа твоето откровение сега-две седмици преди моето пътешествие.Хубаво е,когато се усещаш на мястото си.То вярно,че всички сме под Слънцето и за всички има място под него,но когато слънчевите лъчи са в състояние да докоснат душата ти по такъв начин,значи просто си на точното място и в точния момент.А може би и с точните хора.Това е относително,защото понякога в такива моменти на човек може да му се прииска и просто да остане сам.Сам със Слънцето.Сам с небето.Сам с морето.И вече не е сам,нали? :)
Приятно ми беше,дано да имаш и още за споделяне в следващите ти постове,че си е хубаво при теб. :)
Поздрави!

Добре работи апаратът в теб и този извън теб. Отрязяваш добре.И пенливата вълна и литналата чайка, накрая твоята фигура ме върна на брега.
Разказала си нещо и ти самата си приказка.Важно е всичко далечно да е близо до сърцето.Отново темата за любовта...
Поздрави и усмивки!

Радвам се, че нещо от моите вълнения е стигнало до теб и ти е харесало!
За морето може да се пише много, а може и нищо... усещането е извън материята и буквите не стигат да се опише ;)
Благодаря ти, че ми писа! Поздрави и от мен :))

Изненадах се и се зарадвах, че дойде за миг при мен след такъв "тежък" празник! Надявам се, че всичко е било чудесно, а софрата на ниво! ;)
Ако не бях толкова щастлива от целта на пътуването, дали щях да видя приказката в тези лъчи? А сега споменът за тях ме вдъхновява...
Като споменаваш близко и далечно - да знаеш, че си близо до моето сърце вече! Толкова ценни неща си казваме тук!
Прегръдка и още едно наздраве, все пак денят не е приключил :)

В интерес на истината цялото семейство бяхме в колата, но преживяното касае само мен. Ако имах възможност в този момент, щях да напиша нещо къде-къде по-силно! Разбира се, че хората са "моите" хора и мястото, щом води към морето е "точното" място. Но има моменти, в които грабваш мига и си го хапваш сам, така е по-сладко! Като лъжица с течен шоколад, която не искаш друг да ти облизва :))) Изразих се несериозно, но ти ще хванеш дълбочината на изказа ми, защото съм убедена в теб! ;)
И на мен ми е хубаво да си пиша тук, но без теб и останалите, които изпълниха сърцето ми, нямаше да ми е така уютно!
Благодарни прегръдки! И усмивки!

През широко отворения прозорец нахлу морски бриз, писък на закъсняла чайка и соления привкус на отминали спомени ... Скътала си твоя и го споделяш с най-красивите нюанси на една светла душа.
А за морето ... наистина може да се каже много или ... просто да помълчим ! :-)
Усмихната, обичлива вечер!

Да помълчим, седнали на някоя скала над морето, да чуем какво ни говори то и да напълним очите с необятност, нали?!
Въпреки че, плажът с шумната многоцветност и различни нрави на хората също отпуска - една всеобща освободеност витае във въздуха :)
Радвам ти се и ти желая вълнуваща ваканция!

Привет Бени прекрасно си го написала направо се въодушевих от това което пишеш а снимките са чудесно допълнение. Ти си много нежна и поетична душа това се усеща когато те чете човек продължавай да твориш правиш го много добре. Поздрав Дора Весело лято .....

умееш да развълнуваш. Усетих твоето море. Вместо мидички сълзички, но от щастие, защото сбогуване с морето няма, то е в сърцата ни. Прегръдки, слънчево момиче!

Така хубаво си ги наредила похвалите, че ме вдъхновяваш за нови изяви :)))
Благодаря ти, наистина! Много се зарадвах, че си взела късче от моето приключение!
Поздрави, весело лято и на теб! ;)

Така си е - никакво сбогуване! Събрали сме няколко рапана, купчина мидички и сме ги наредили на терасата, в горещите дни ще изнесем с децата едно корито с вода и сол, ще нахлузим банските и ти да видиш! По един рапан на уше, плацик-плацик във водичката, а слънцето все си е отгоре, кажи, че не сме на плажа :)))))
Майче, все на усмивки ми върви, когато си помисля за теб и това е страхотно!
Прегръдки, по-солени!

Размечта ме и мен за морето!
Винаги се връщам за последна прегръдка, за последна ласка и все не ми стига.
Остава песъчинка от душата ми при него.
Колко много пясъчики има, вероятно са частици от всички ни:)!
Постингът ти е великолепен, мечтателен, нежен с тази феерия от лъчи и ...облаци, всичко с "брилянтен отблясък".
Морето..., ах това море, което пленява завинаги!
Поздрави, Бени! И прегръдка с обич!

Писах, писах при теб и накрая - хоп - забрана! Новост за мен - не знаех за тази опция. Щях да копирам и да ти го пратя на "лични", но човек не трябва да се явява като спам, още повече, когато темата е така тъжна и деликатна.... :(
Кате! Да оставим морето на чайките за малко и да ти кажа нещо друго: завинаги ще те запомня с тази "прегръдка с обич", това си стана вид парола между нас :))) Понеже първия път аз много се впечатлих, та оттогава ни тръгна обично, нали?!
Радвам се, че дойде при моите лъчи от любов, а морето.......ах, моренцето!