Троян се намира в планински район. Разположен е по течението на река Бели Осъм, в подножието на  Стара планина. Намира се на 155 км от София и на 120 км от Пловдив. Основно се бяхме запътили към Троянския манастир. На път за там не пропуснахме да разгледаме източната крепостна стена на крепостта "Состра".

            Изграждането й започва през 254 г. със заповед на римския император Галиен и е продължило близо три десетилетия. Стената, както и самата крепост е разрушена в края на V век от хуните.

           Постамент на статуята на император Антонин Пий /138-161г./ - копие. Пишеше, че оригиналът се съхранява в музея на занаятите в гр. Троян. Казахме си, че непременно ще посетим това място.

Музей на занаятите

     Сградата е реставриран турски конак съграден през 1868 г. от троянския майстор Тотю Михов за нуждите на турската администрация след обявяването на Троян за град. За съжаление и тази сграда не беше отворена.

     Отправихме се към  Троянския манастир. Той е разположен в красива планинска местност между селата Орешак и Черни Осъм, на 4 километра от Троян. За кой ли път се убеждавам, че за да усетим разкоша на балкана би трябвало да отидем през месец май, но и през тези дни се насладихме на красотата на заобикалящата ни природа и невероятната архитектура на манастира. Въздухът - кристален и действащ като лек срещу градския стрес. И отново ромол на пролетна река, красива гора и звуци на птиците.

           Легендата разказва, че в самото начало на ХVІІ век тук  живял отшелник с ученика си. Духовникът станал известен в околността. При него започнали да идват много хора и скоро били построени монашески килии. По тези места минал атонски монах. Пътят му бил за Влашко, където трябвало да занесе копие на чудотворната икона „Богородица Троеручица“. Когато атонецът решил да си тръгне, конят му отказал да върви. Според някои легенди добичето дори си счупило крака. На следващия ден това се повторило. Монахът приел случилото се за знак, както и факта, че иконата трябва да остане на това място. Оставил я в манастира и продължил пътят си сам.

        Друга особеност на тази обител е нейното славно революционно минало. Тук през януари 1872 г. Васил Левски основава революционен комитет, начело на който застанал игуменът Макарий. По това време вече били изградени и двата скита, съставящи целия днешен манастирски комплекс – „Свети Йоан Предтеча“ и „Свети Никола“. Скитът „Свети Никола“ бил използван като склад на оръжие. Сега посетителите могат да разгледат стаята със скривалището на Дякона.  По исторически данни именно от тук той тръгва за Къкрина, която ще се окаже и началото на неговата голгота.

   Скривалище и музей на една от най-големите светини. Васил Левски основава тук частен революционен комитет. Манастирът не участва пряко в Априлското въстание, защото в него са настанени турски части.