Прочетен: 8431 Коментари: 30 Гласове:
Последна промяна: 02.11.2009 22:18
Общуване с инвалиди
Тази тема ми е болезнена, защото имам много близък човек, който почти не чува без слухов апарат. Една негова история, която му се е случила ме натъжи, и затова реших да пусна този постинг. Случайно разчел по устата на човек, който го напсувал за нещо, което той навярно не е чул, за да направи. Вечерта ми разказа, като се опитваше да се пошегува с това, но на мен ми стана болно, че има такива хора, които си мислят, че на тях не може да им се случи подобно нещо.
На повечето от нас не ни се случва често да контактуваме с хора, които по рождение страдат от някакъв дефект, или с хора, които след преживян инцидент или вследствие на заболяване са се инвалидизирали. Проблемът е в това, че често пъти в желанието си да бъдем полезни и водени от най-благородни подбуди, забравяме, че вместо полза помощта ни може да ги оскърби и да им навреди.
Затова и първото и най-важно правило гласи: никога, нито с поглед, нито с дума, нито с действие не показвайте, че човекът, когото наричаме инвалид, се различава с нещо от вас. Разбира се, напълно естествено е да предложите помощта си, когато инвалид в количка пресича улицата или се спуска от високия бордюр; да подадете ръка на жена с бастун, когато слиза по стълби без парапет. Но преди да започнете да тикате количката или да хванете жената инвалид под ръка, трябва учтиво да ги попитате нуждаят ли се от вашата подкрепа.
Второто правило е: никога не проявявайте любопитство и не задавайте въпроси по повод на очевиден недъг. Друг въпрос е, ако човекът сам пожелае да ви разкаже за обстоятелствата, довели го до нещастието, или как живее. Но вие в никакъв случай не бива да разпитвате за физическите и душевните последствия от нещастието, защото той самият би искал да забрави за това.
Глухота и частична загуба на слух. Има различни степени на глухота - от частично намаляване остротата на слуха в едното ухо до пълна глухота, при която не могат да помогнат никакви слухови апарати. Когато не става дума за тежки поражения, достатъчно е малко по-старателно да изговаряте думите или да повтаряте последните фрази, а ако не можете да бъдете лице в лице със своя спътник, то застанете откъм страната на здравото ухо. В случай че глухотата на събеседника ви е пълна и той ви разбира, като чете по устните ви, трябва да му говорите бавно, отчетливо да артикулирате с устните, за да не го обърквате. Ако гледа в друга посока, леко го докосвайте по рамото, давайте му знак, че трябва да се обърне към вас. Бъдете търпеливи, старайте се ясно да формулирате мисълта си, а ако се налага, повтаряйте я.
Когато общувате с хора със слухов апарат, не повишавайте тон, не крещете - устройството е пригодено да улавя нормалната височина на човешкия глас. Наричайте този, към когото се обръщате, по име, за да привлечете вниманието му, и бъдете търпеливи. В противен случай ще затрудните комуникацията.
Не изключвайте от разговора човека, който чува лошо, а се старайте той да вижда движението на устните ви, израза на лицето ви.
Слепота. Когато влизате в контакт с незрящ, най-важното е да помните, че той не е по-различен от вас. Нещо повече - другите сетива на хората, лишени от зрение, са несравнимо по-добре развити от нашите и в голяма степен компенсират неговата липса.
Оттук произтича основното правило: общувайте с незрящите както с всички други хора, говорете с тях с обикновен тон и на обичайни теми, включително и за слепотата, ако този въпрос случайно бъде засегнат. Не избягвайте думата „виждам" - слепият я употребява толкова често, колкото и зрящият. Не изразявайте учудване, когато лишеният от зрение набира телефонен номер, пали цигара, облича се, извършва действия, каквито извършваме и ние. Помнете, че на него му е струвало повече труд, за да се научи и да овладее прости наглед навици, които зрящите овладяват автоматично, още с раждането си.
Когато отидете на ресторант, без да изпитвате каквото и да било колебание, четете менюто на глас, но не пропускайте (ако ситуацията го изисква) и цените. Можете да кажете къде стои солницата, да поставите по-близо до него захарта или сметаната, да му обясните какво има в чинията и по негова молба да нарежете например месото. По-голямата част от всичко това обаче незрящият ще предпочете да извърши сам.
Липсата на крайници или парализата на крайниците е тежък физически недъг, но това не трябва да е причина отношенията на пострадалия с другите хора да се разстройват. Да, на онези, които се придвижват с инвалидна количка, в определени ситуации може да им потрябва вашата помощ, но онези, които ходят с патерици или са с протези, водят сравнително нормален живот и техният телесен недъг понякога остава скрит от очите на околните.
02.11.2009 20:30
Много по-страшно е да си душевен инвалид, отколкото физически такъв.
подкрепа на своята теза ще приложа адрес към сайт, който е от 02.11.2009 г.
1. http://www.123.ngo-bg.org/article13.html
2. http://network-hv.com/index.php?option=com_content&task=view&id=1595&Itemid=1
Наистина ми се иска да не споря с Вас, а по-скоро да бъдем по-добри с хората, които наистина имат подобен проблем, а и не само с тях. А за последното изречение съм съгласна с Вас.
А да си призная имам документи от наши институции на които пише: Инвалид ... % категория за този мой близък!
"Много по-страшно е да си душевен инвалид, отколкото физически такъв!"
Хубава вечер от мен, анонимен!
Тук в България се хващаме за такива дребни нещица, а точно големият проблем винаги остава висящ!
Благодаря ти за подкрепата! Ти наистина си прекрасен човек и чувстваш с душата си!!!
02.11.2009 23:23
Инвалид не е обиден термин ! Инвалид е човек , претърпял някаква злополука или роден с недъг . Аз имах приятелка глухоняма , с която си говорехме , и я разбирах . И я чувствах много близка.
Те се нуждаят от обич , както всеки човек . И най-вече от уважение и работа. Всеки става за нещо. Трябва да търсим начин да им се осигури работа на тези хора , за да се чувстват те пълноценни и полезни . Каквито са си в същност! Привет за повдигнатите въпроси!
Поздрави и от мен!
А този мой много близък, навярно за да прикрие болката от обидите, обръща всичко на шега, но аз виждам в очите му разлетите сълзи и освен да го помилвам по ръката и прегърна за съжаление нищо друго не мога да направя!
Благодаря ти за коментара и споделеното от теб, Panazea!
Аз също те прегръщам, защото зная какво точно ти струва да се опитваш да съхраниш в този жесток свят най-любомито си същество от хора, които нямат сърца!!! И аз те прегръщам силно! Благодаря ти за споделеното!!!
03.11.2009 16:25
Най-злобният човек в блока е инвалид. Ха сега се сети, кой е той и дали си струва да бъдеш добра с него?
По-скоро ми се иска да изтриеш от сърцето си подобни чувства, защото ме плаши подобно мнение и коментар!
Хубав ден, Анонимен, и навярно имаш нужда от повече любов, затова ти я желая от цялото си сърце!!!
Благодаря ти за хубавия коментар!!!
Хубава вечер от мен!
04.11.2009 11:22
Нека станем по-добри подавайки ръка на такива хора. Когато човек помага неговото сърце и дух се чустват удовлетворени, по-спокойни... и закоравелите сърца омекват. Опитайте, ще почуствате вътрешно задоволство, че сте допринесли с нещо за "нормалния" живот на такъв човек! Благодаря ви, бъдете живи и здрави!!!
Хубав и усмихнат ден от мен, Ikra!
Скарлет още веднъж огромно благодаря за темата.Хубав ден! :)
Благодаря ти за посещението тук и ти желая слънцето да изгрее и в твоя дом!!! Силно се надявам да вдъхваш кураж на много хора, както го направи тук! Нека наистина, ако не можем с друго да помогнем на тези хора, поне да ги дарим с много любов и топлина!
Поздрави от цялото ми сърце!!!!
Има много да се учим, но лошото е че това става "за тяхна сметка и на техен гръб"..:(((
Хубав ден и много усмивки!
Слуха, зрението, нюх и т.н. са външното възприятие на човек,душата не чува ли, не вижда ли, не усеша ли това е лошо.Първото е дадено на всеки,второто на избрани хора!И fatmin е една от тях!
Имам близък с намелен слух.За една дума не разбрана--да поясниш на такъв човек , получаваш безмерна награда в отвъдното.И може тази постъпка да стане причина за спечелване на милостта на Твореца и да бъдеш въведен в Рая!
Създателя, не изоставя създанията си,изпраща им изпитания, но държи на обещанието Си за наградата за вършените добри дела.Дори и усмивката се записва като добрина.
Благодаря ти!
Хубава вечер ви желая на теб и на Raf!
Бих желал да се се свържете и с Христо Ватев - един от съвременните добри българи, за да не кажа велик, който има единствена задача да подпомага инвалиди.
За Христо Ватев, без да го познавам, писах един постинг тук, озаглавен "Един българин по сакралния път Сантяго де Камино". Това е едно вълнуващо пътуване на Христо, за което съм горд, че съм го споделил макар и четейки го.
Още веднъщ весела Коледа!
Благодаря ви!
Щастливи и светли празници желая от цялото си сърце, Skribezium!
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. kvg55
5. wonder
6. planinitenabulgaria
7. varg1
8. sparotok
9. mt46
10. hadjito
11. deathmetalverses
12. getmans1
13. samvoin
14. stela50
2. radostinalassa
3. lamb
4. vesonai
5. hadjito
6. manoelia
7. samvoin
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata