Постинг
04.05.2012 15:01 -
Само в тебе , само в мене , в двама ни
Здравей ...
Днес случайно попаднах на твоят блог.
Незнам дали някога ще прочетеш това , дали ще ме помниш.Дали ще се познаеш измежду редовете и дали ще те накарам да се усмихнеш.
Цял живот ще ме мъчат въпросите "Ами ако ..." , "Какво щеше ..".
Мразя пропиляните възможности...
И шансове...
На момент намразвам дори и себе си и факта,че поемам само премерени рискове.
До тогава..
Сега е друго! Желание имам , начини не.
Приятели имам - истински не.
Всичко си имам - теб обаче не.
Не се нуждая от празни надежди и думи.
Нито от "Обичам те" или "Липсваш ми"!
Искам само да знам дали си добре. И една усмивка,само това ми е достатъчно за да продължа напред.
На моменти преглеждам указателят си и се спирам на твоят номер.Чудя се дали, ако звънна ще отговориш.Незнам дори кое би ме убило: сигнал свободно или твоето "АЛО" в слушалката.
Затова и не звъня...
По-добре ми е да мисля,че си някъде там , с някоя друга .С други мечти , с други възможности.
И си щастлив.По-лесно е така.
Незнам как ще постъпя , ако един ден се срещнем отново.
Ако ми звъннеш,пишеш...
Незнам дали ще вдигна слушалката или дали ще напиша нещо.
Самозалъгването е най-добрият щит срещу агонията и единственият начин да се справиш сам със себе си.
А аз вярвах...
В тебе само ...
В мене само ...
В двама ни...
Днес случайно попаднах на твоят блог.
Незнам дали някога ще прочетеш това , дали ще ме помниш.Дали ще се познаеш измежду редовете и дали ще те накарам да се усмихнеш.
Цял живот ще ме мъчат въпросите "Ами ако ..." , "Какво щеше ..".
Мразя пропиляните възможности...
И шансове...
На момент намразвам дори и себе си и факта,че поемам само премерени рискове.
До тогава..
Сега е друго! Желание имам , начини не.
Приятели имам - истински не.
Всичко си имам - теб обаче не.
Не се нуждая от празни надежди и думи.
Нито от "Обичам те" или "Липсваш ми"!
Искам само да знам дали си добре. И една усмивка,само това ми е достатъчно за да продължа напред.
На моменти преглеждам указателят си и се спирам на твоят номер.Чудя се дали, ако звънна ще отговориш.Незнам дори кое би ме убило: сигнал свободно или твоето "АЛО" в слушалката.
Затова и не звъня...
По-добре ми е да мисля,че си някъде там , с някоя друга .С други мечти , с други възможности.
И си щастлив.По-лесно е така.
Незнам как ще постъпя , ако един ден се срещнем отново.
Ако ми звъннеш,пишеш...
Незнам дали ще вдигна слушалката или дали ще напиша нещо.
Самозалъгването е най-добрият щит срещу агонията и единственият начин да се справиш сам със себе си.
А аз вярвах...
В тебе само ...
В мене само ...
В двама ни...
Няма коментари
Вашето мнение
За да оставите коментар, моля влезте с вашето потребителско име и парола.
Търсене
За този блог
Гласове: 17
