Безсилна съм и цялата горя,

жадувам те все по-силно нощем,

и галя те със поглед и искам всеки миг да уловя,

и искам те, така те искам още!

Душата си облякла във сатен, прозрачна,

отпуснала я в твоите ръце,

и в женственост стаена, и невзрачна

в ухание от цвят, лице допряла в твоето лице.

Но силна е, така е силна таз магия...,

че цялата горя от страх,

омаяна от нежната стихия,

отпила чашата любов и нощна власт!