В памет на  баща ми!

 

Притихнала, с червени рози,

до мраморната плоча  аз стоя.

Огромна мъка ме  изпълва,

по бузите се стичат, сълза подир сълза.

 

Ти бе единствен, който разгадава,

че във усмивката прикрила съм тъга…

И казваше ми нежно, мило:

“Защо очите й са тъжни, на моята любима дъщеря?”

 

Ти бе до мен в добро и лошо.

Със тебе можех свят да изградя.

Как само искам мили татко,

да можех миг ръката ти да подържа!

 

Ти казваше ми: “Няма да се плашиш!

Дори да сбъркаш, аз ще съм до теб!

Дори да паднеш, аз ще бъда близо,

за да те вдигна и да продължиш напред!”

 

Прости ми! Розите оставям.

Сълзите бързам да изтрия вървешком…

И мрачно и дъждовно е. Свещта догаря…

Ти бе прекрасен, а как студен е новият ти дом…

  

          Годините се изнизват без него, но болката остава… Зная, че той е някъде високо там и ни гледа, продължава да е близо до нас и да ни  подкрепя…

на татко ти, скъпа приятелко!

Благодаря ти, Краси! Той ще ми липсва винаги...
Това беше човека, който разпознаваше, когато съм тъжна, въпреки опитите ми да скрия проблема или тъгата...Той винаги заставаше до мен, дори и да грешах.

Прекрасен стих си сътворила, с много обич и признателност!
Той живее в твоето сърце !
Да , миличка ,той винаги ще ти липсва......но някъде там.....той е с теб , закриля те, бди над теб!
Прегръщам те топло и заедно с теб ще помълча!

Знам как се чувстваш...знам как боли..Сега съм тук,близо до нея,но все още не съм намерила сили да отида там..до студеният и дом...Но утре ще го направя,трябва да го направя,защото иначе агонията продължава...
Бог да ги прости..мир на душите им..:((((

Зная, че винаги ще бъде близо до мен и семейството ми...
Не исках да показвам слабост, но днес изпитах поредната тъга за него...
Благодаря ти, мила Ваня! Ти си винаги много позитивна!

Животът понякога е и много тъжен, но хората, които сме загубили винаги ще имат запазено кътче в сърцата ни...
Благодаря ти, Мileidi46!

С него са свързани едни от най-хубавите ми спомени. Той винаги имаше време за мен, и аз бях плътно до него... Толкова много любов ми е дал, че ще ми стигне до края на дните ми!
Благодаря ти, мила!

че съществува особено силна връзка между бащи и дъщери!
И ти го доказваш отново с този стих на признателност и обич!
Нека почива в мир твоят любим баща,Скарлет!

Изключително силна беше връзката ни, Scarlety. Моят син го записах на неговото име и той беше много щастлив...
Сега имам опора от всички близки, но неговата беше специална. Знаех, че дори и да губя, той пак ще бъде до мен...

Написаното все едно се отнася до мен и моя татко.
Много силна беше връзката ни, както и твоята с татко ти.
Майка си отиде много рано, но татко се нагърби с тежката задача да ни бъде и татко и майка ...
Разплаках се от твоите думи на обич, които си написала. Той ще ти липсва непрекъснато, колкото и време да минава ...
Но те ще са винаги с нас и в нас и ще ги помним и скърбим за тях всеки ден.
Ще се усмихваме и и ще им благодарим за всичко, което са за нас.
Нека да почиват в мир и да е светла паметта им!
Бог да Ги прости!

Колко мъка има в стиха ти?!
Бащите са незаменимите мъже, в нашия живот!!!
И аз бях там и аз поставих червени рози и вървях и плаках...
Живот, с начало и край - нямаме избор...
Никакви други цветя за бащите ни, освен червени рози!!!
Много съм разстроена, Скарлет!
Прегръщам те миличка!!!!

Много пъти в твоите постинги съм откривала тази любов, с която са те отгледали твоите близки, и която също е била в изобилие при мен, миличка Катя.
Беше изключителен човек. Майка ми беше строгата в къщи, която въдворяваше ред и дисциплина, а той изпълняваше всички наши желания със сестра ми. Често проявявах характер, но той не ми се сърдеше, а ме оставяше дори да сгреша, но винаги заставаше до мен и ми показваше правилната посока... Той ме познаваше най-добре от всички. Учудващо е, че щом погледнеше в очите ми разгадаваше какво чувствам в душата си...

Прегръщам те, Мони! Не исках да показвам слабост и да внасям тъга в блогчето, но днес ми е особено тъжно...
Благодаря ти, Мони!!!

Недей тъгува неутешимо, той не е умрял. Просто се е освободил и се ее прибрал у дома. Тук не е домът ни, тук е работното ни място. И изтече ли ни работния ден, извънредно работно време няма. А колко ще е дълъг денят ни тук, дали ще е лек и приятен или изпълнен с тегоба и скръб, зависи единствено от... предишната ни смяна, която обаче (за добро или лошо) не помним...

Поздрави!

Прав си Demonwind. Опитвам се да приемам живота такъв какъвто е, но днес малко в повече се затъжих.
Благодаря ти за топлите думи!

възхищение и преклонение . Непрежалими и незабравими са бащите ни .
Светла да е паметта на твоя татко ...
Прегръдки !

Да, огромна болка и безкрайна обич, мила Таня!
Благодаря ти!

Аз също съм тъжен. Навън е сиво, в офиса съм сам, а мислите препускат ли, препускат... Поне човек може да си поплаче, когато никой не го гледа. Пък още три часа и работното време свършва, а в хипермаркета продават една 10 градусова бира, за всеки случай ще си взема два стека. Знам, че утре ще съм като куче в каруца, но и така не се търпи... ;)

Поздрави и горе главата!

ето и един музикален поздрав. Затвори очи, отпусни се и просто макар и за малко отиваш много, много далеч от този гнусен свят...

http://www.youtube.com/watch?v=80Lwj_ybVno

Мир на праха му! Много хубав стих си написала с много обич и болка.
Той винаги ще остане в твоето сърце. Прегръдки мила!

Тъжно е, че си го загубила, Скарлет! Щастие е, че си го имала!Той винаги ще е до теб!

Светла му памет!

Хубаво стихотворение си написала, на твоя баща...трогна ме!
Поздрави мило и добро момиче, Скарлет!
Прегръщам те!

Да, човек не трябва да се отдава на тъгата... А ти точно така направи, за да ти е по-добре, Demonwind!

Да, ще се опитам. Може и да подейства. Благодаря ти за вниманието и за поздрава!

Понякога човек иска да каже още повече, но не се получава. Благодаря ти, Оgnena71! Едно съм разбрала, че трябва да даваме максимално обич на хората, които обичаме... Животът е толкава кратък!

Благодаря ти, мила! Всеки ред ме връща в спомените ми с него... И все си казвам, че само ако беше се оплакал, че нещо го боли, може би щяхме да го запазим за по-дълго.

Забрани само анонимните! Доверието е в основата на отношенията ни,
не се страхувай толкова! На който съм казала, всички са ме послушали.
Послушай ме и ти!
И до понеделник.......

Ще го направя и ще се усмихна... Но когато се усмихна така, обикновено черния дроб започва да плаче и не мога по никакъв начин да го убедя, че цирозата е само лош мит ;)))
Малко да развеселим настроението, стига сълзи :)))

Добре, Мони, така ще направя. Благодаря ти! До понеделник!

Пожелавам ти хубави почивни дни, Demonwind!

Той винаги ще те закриля, обичните ни, които не са вече тук, никога не ни напускат в добро или в беда. Явно е бил много добър човек, щом е отгледал и възпитал такава дъщеря. Вечна и светла памет на татко ти! Прегръщам те!

Винаги съм смятала, че когато посеем любов - пониква любов. И с баща ми беше така. Беше честен, добър и всеотдаен. Непрекъснато ни обгръщаше с обич и топлина. Израстнах в едно задружно и прекрасно семейство. Надявам се да мога да дам тази топлина и сигурност и на моите деца.
Много мило си се изразила в коментара си, Мalchaniaotnadejda7! Благодаря ти!

Сега видях поста....
Съжалявам, мила и ти давам моето приятелско рамо, знаеш.... Тук в това безкрайно пространство ние сме открили се сродни души.... Знам какво ти е... С годините болката не утихва, просто я притъпяваме, като някаква глуха камбана, но вътре бие, бие и не спира и така ще е до последния ни дъх на този свят.... Прекрасно е стихото и казва всичко, което чувстваш, мислиш, страдаш, преживяваш....Моите усещания за мама са същите, така че и ....по моето лице се търкулнаха няколко сълзички.... Вярвай, мила, че той е в по-добрия евентуално възможен свят и било чрез вятъра, било чрез слънцето, било чрез дъжда винаги ще е близо до теб и ще ти дава подкрепата, от която се нуждаеш..... Аз така вярвам и влагайки цялата си енергия да Обичам си мисля, че чрез Обичта връзката помежду ни никога няма да изчезне....
Пускам ти една моя любима песничка на Аврил Лавин :
http://www.youtube.com/watch?v=0G3_kG5FFfQ
....и те прегръщам силно, Скарлет!!!.....

Благодаря ти, Ели! За пореден път ме просълзяваш с твоите думи! Избягвам да показвам тази липса от присъствието му, която понякога е страшно голяма. И знаеш ли, успявам. Може би защото никой не ме познава достатъчно добре колкото него. Може би и не трябва да я показвам, за да не натъжавам и обкръжаващите около мен. Днес съм малко сантиментална...В такива моменти се обвинявам, че аз трябваше да направя нещо и да го запазя... Но дори и аз не усетих, че се е почувствал зле. Та той дори и тогава не поиска да ни тревожи...
Благодаря ти, миличка, за всичко!

Светлина по пътя му !
Във всяка твоя частица ти ще откриваш баща си .
Характер и мисъл , и воля.
Ние сме им наследници и в пряк ,и в преносен смисъл.
Останали сме тук , за да довършим започнатото от тях.

Чудесни стихове в знак на признателност към любимия баща!
Поздрави!

Неумолим е вървежът на живота, тъжно е и много боли, когато си отиват от нас обичните ни. Носи прекрасния спомен и примера, който ти е оставил твоят баща. Той, наистина е до теб, защото ти го носиш и в сърцето си.
Поклон!
Прегръщам те!

Трудно е когато загубиш близък човек, остава една празнота, която никога няма да бъде запълнена. Любимите ни хора са част от нас, отидат ли си, заминава си и част от нас.

Някои загуби не могат да се компенсират, но опитвайки се да бъдем щастливи почитаме най-добре паметта на тези, които сме обичали и сме били обичани от тях.

Благодаря ти за разбирането, Virtu! Доста добре си го казал!

Радвам се, че ти е харесало стихотворението ми, цветна приятелко!
Моите стихчета не са съвършени, но в тях влагам много душа...

Не съм от хората, които мрънкат или показват тъгата си, но днес проявих слабост, Тота. И колко много неща споделих с всички вас! И знаеш ли някак си ми олекна... Защото ви описах един от най-прекрасните хора в моя живот! Благодаря ти, мила!

Едно духовно рамо, което винаги ще чувстваш!
Обичта, опората и бащината сила в теб докрай остават!
Мъжко присъствие незаменимо!
Не спирай сълзите...
Те освобождават и връщат загубената енергия!
Нека е светла паметта му!
Любовта е магията чудна, която не се губи и осмисля всичко!
Нежно те прегръщам!

Такъв е живота, едни идват, други си отиват, важното е да оставят следа, а твоят татко е оставил цяла пътека в твоя живот, след като толкова дълго страдаш. Сигурна съм, че те подкрепя там някъде отгоре, не тъжи, че така му пречиш да се развива и учи на другите нива.

Мъдро и точно си го написал, приятелю Sparotok! Една такава загуба е трудно да бъде компенсирана... Напълно споделям и всичко написано! Благодаря ти!

Благодаря ти, Inel379! Да, той имаше завладяваща енергия и сила, които ме караха да се чувствам невероятно силна. Когато си отиде от този свят имах чувството, че губя почва под краката си... Трудно е човек да проумее, че никога повече няма да чуе или усети нечий глас, смях или прегръдка...

Опитвам се да не се натъжавам, Невенче. Чувала съм за това, което ми написа. Просто ден като този ме накара да се разчувствам много силно. Ще се справя, защото най-малко той би желал да ме вижда тъжна и просълзена...
Благодаря ти! С мъдрите си думи ти винаги успяваш да стопиш болката!

Да сведем глава и да помълчим!

Благодаря ти за съпричастността, Valben!

Написаното все едно се отнася до мен и моя татко...!!!

Хареса ми, развълнува ме, с искреното и дълбоко чувство, с поетичните редове.

Това е произведение на едно съвършенно Божие творение!!!
Толкова топлина, толкова обич, такава хармония.
Брависимо, надарено с талант момиче,
Коста

С малко закъснение, поради неотложно пътуване ти благодаря от сърце, Vedrina!
Дано повечето бащи са като нашите!

Благодаря ти, Sande! Радвам се, че ти е харесало стихчето ми!
А ако е истина, че те е и развълнувало, това означава, че съм успяла да предам частица от душевното си преживяване вчера!

Благодаря ти, Рlaninitenabulgaria! Ти винаги си много мил!

доста често в тъгата сме сами,и може би така е по-добре, но подкрепата на скъпия ти родител, със сигурност ще я усещаш винаги.........лека вечер

Права си, Shaffi! Загубата на подкрепа от много стойностен човек е голяма... Но човек се научава да се бори и да продължи напред.
Видях, че при теб се случват хубави емоции и се радвам!

напразен живота на Вашия баща, щом е създал, отгледал и възпитал такъв човек, като Вас!
Стихът говори сам за себе си, за това, каква огромна любов е истискана в него......
Вечна памет и Бог да го прости!

Чудесно възпоменание, Скарлет. Много затрогващо, и докосващо.
Поздрави!

Много обичен и свиден стих, пропит с болка!

Благодаря ти от сърце, Vahisht! Дано успея да дам на моите деца това, което той даде на нас. Искрено ме зарадваха думите ти!

Благодаря ти, Vostroto! Беше необходимост да споделя с някого и да си поговоря за него. И след като го направих някак си се почувствах по-различно.

Благодаря ти, Деси! На лични ми написаха, че e можело да бъде и по-добро стихчето ми и може би е прав човека, който го сподели, но аз зная, че е искрено и от цялото ми сърце!
Радвам се, че и ти прочете моята душевна изповед към баща ми!!! Тук срещнах много искрени хора и на всички ви благодаря за сърдечността!

Светла да е паметта на твоя мил татко!
През сълзи прочетох прекрасното ти стихотворение, миличка!

Благодаря ти, Еrato7! Когато го написах ми беше страшно тъжно и го споделих тук.

докосват, защото са изповед на сърцето ти Скарлет! А тази тема е близка до всеки, който пази в душата си светли и мили спомени за своите родители!

Така е, мила Звездичка! Всеки ред е излязъл от сърцето...
Благодаря ти! Бъди много щастлива, защото ти го заслужаваш!

Поздрави миличка, и светла да бъде паметта на татко ти!

Така е, Tanelia! Много хубаво си го казала! Благодаря ти!

мойте съболезнования, да бъде светла паметта на татко ти! В живота освен прекрасни мигове има и много тъжни, знам какво е в душата ти защото и аз го преживях. Хубаво е ,че си намерила сили да напишеш това красиво стихче и да го споделиш с нас- нали за това са приятелите-и за добро и за лошо

Имах нужда да споделя душевното си състояние. Баща ми винаги ще ми липсва...
Благодаря ти, приятелю!
Твоят коментар ме трогна.

Как само искам мили татко,

да можех миг ръката ти да подържа! Pozdravleniq mila Ckarlet za silata na dushata ti ,che si uspqla da napishesh tuk tova krasivo stihche. Znam kakvo e i kakvo ne bih dala ot jivota si za da mu darja oshte vednaj rakata mu. Topli pregradki i pozdravi na sem. ti !!!

Благодаря ти, мила Фатмин! Твоето присъствие изключително ме радва!