За есента...

И питам се, защо ли я обичам есента?

Докато всички са с носталгия за миналото лято….

Навярно носи полъха на мъничко тъга,

като изпращане на отлетяло, птиче ято…

Тя сякаш е със образ на жадувана жена,

и слънчев лъч, тъй чакан в тъмнината,

която с шепот и протегната ръка,

ще те прегърне нежно и ще успокои душата….

Тъй многоцветна, акварел от пъстрота,

готова като в храм, молитвен пламък да запали,

пристъпваща на пръсти, в тишина,

лицето с устни, нежно ще погали…

ckarlet