На Сирни заговезни Църквата призовава вярващите да пречистят душите си, молейки и давайки прошка...

taka e. pro6tavaite vsi4ki

За прошката – така, както я разбирам днес
Не вярвам, че прошката е дума, която се изрича веднъж в годината.
Не вярвам, че е целуване на ръка по задължение или чакане някой да ни каже „простено да ти е“.
Вярвам, че прошката започва отвътре.
Когато човек се осмели да прости на себе си.
Когато се научи да живее в мир със съвестта си.
После идва смирението –
ти да целунеш ръката, която те е водила,
която те е милвала,
която е била до теб, когато си се страхувал.
Не защото традицията така повелява,
а защото сърцето ти го иска.
Кои сме ние, че да раздаваме прошка с лека ръка?
Всички сме грешни.
Всички сме бъркали.
Днеска ще кажем „прости ми“,
а утре пак ще повторим същото.
Прошката не е дума.
Тя е промяна.
Тя е уважение.
Тя е да хванеш ръката на човека до теб и да му покажеш, че е важен.
И ако има от кого да поискаме прошка,
то това са децата ни.
За света, който им оставяме.
За страха, който понякога им даваме.
За объркването, което сме създали.
Но и заедно с това –
да им дадем пример.
Не с думи, а с дела.
Да им покажем как изглежда любовта,
как изглежда уважението,
как изглежда истинската прошка.
Светла Райнова