- Бягайте, бягайте, огромна змия – развика се момчето, което млатеше с тежкия чук огромните каменни блокове на стената. В малката стая, изпълнена с плътен, бял прах, не се виждаше дори изходът. На вратата се сблъскаха момчето и друг от работниците. Той влетя с насочена камера на телефона си и започна лудо да снима. Змията, огромна, тъмна, с малка главичка и дебело туловище бавно се приплъзваше по изкъртените камънаци, скриваше се и се показваше. Стената уж пробита, отвори зееха навсякъде, но тя не излизаше навън, не бягаше.
………
Много години изминаха от тогава, почти век. Стопанинът изгради този дом, направи в стената скривалище, зазида останалото злато и замина отново на гурбет. За златото и скривалището знаеха той и жена му. Оставяше я сама, заминаваше отвъд океана. Ще поработи още някоя година и ще се върне, а тя да има тук някоя златица, живот е, може да потрябват. Сама жена, без мъж, откъде да вземе. Тайника беше в стената, до пещта. Потрябваше ли й, лесно ще го отвори, а иначе никой не би заподозрял, че там има скривалище.
Злото бързо идва когато стопанинът е далеч. Жената легна от лошава болест, не стори година и си отиде от света. Заръча да кажат на мъжа й, че оставеното е там, цялото и е на мястото си. Кой ле не го търси докато стопанинът се върне от гурбет, никой не намери нищо. Къде ли не копаха, няма и няма. Кога се завърна той, от мъка, че стопанката му си е отишла без да похарчи нито златица от имането, се закле, че никога няма да го извади от тайника. Там да остане за вечни времена и огромна черна змия да му е пазача, никой да не го намери, а намери ли го да не смее да го бутне, змията да го пази.
…………
Минаха години… Други стопани дойдоха, живяха. Ремонтираха кухнята, събориха пещта, там направиха мивка. Голяма, удобна, с канализация. Имането си седеше в тайника както беше наречено и не го откриха. Змията живееше в дупка под него в стената и пазеше. Стояха на стража син след баща, син след баща, а годините вървяха.
В къщата отново се смениха стопаните. Дойдоха други, по-млади. С радост започнаха голяма промяна, ремонти. Смело прекрояваха стаи, събаряха стени, градяха нови. Змията седеше тихо в стената и наблюдаваше. Чакаше. Не вярваше да стигнат до тайника, но и не помръдваше от поста си.
Денят започна рано, с гълчава. Надойдоха много млади мъже, започнаха да събарят точно нейната стена, падаха камъни, всичко се рушеше, още миг и тайника ще се отвори…Змията се плъзна бавно, много бавно, просъска силно, подаде глава… Не я видяха. Беше задушно, бял прахуляк изпълваше стаята, мъжът замахваше с огромен чук. Змията се приплъзна смело и бързо този път, измъкна се почти цялата пред човека. Тогава той я видя. Замръзна изплашен, с високо вдиганата ръка, занемя, пребледня, а тя не помръдваше, да я видят добре. Младият мъж извика, захвърли чука и избяга стремглаво. Тъкмо да се върне в скривалището си, змията видя друг човек, който правеше нещо, приближаваше, навеждаше се към нея. Опасността растеше, нямаше да опази съкровището. Тогава тя направи последното, което са я учили. Обви с опашката си най-близкият камък, повдигна го с цялата си гъвкавост и го запрати към главата на човека. Ударът беше точен и той падна на земята. Друг някакъв влетя в стаята и с все сила насече змията с остра брадва. Тялото й се мяташе, стремеше се с последни гърчове да защити пазеното място, да запречи пътя към скривалището със златиците.
……….
Хората дни наред разказваха за случката, показваха си снимките, обсъждаха ги, гадаеха каква е по вид змията, защо живее в стената. Разказваха си какви ли не небивалици. Майсторите продължиха ремонта, изградиха стената, изпълниха проекта по обновяването на къщата. Съкровището, така и не откриха, не стигнаха до тайника. Остатъците от змията заровиха в двора. Никой не разбра, че змията имаше малък син и той остана в една малка кухина на старата част от стената. Там новият пазител на съкровището застана на своя пост за следващите години. Както беше завещал първият стопанин.
Милка Маркова
Прочетох я с интерес!
Пожелавам ти още много такива истории да напишеш, с това качество!
Хубава вечер!
Прочетох я с интерес!
Пожелавам ти още много такива истории да напишеш, с това качество!
Хубава вечер!
Благодаря ти, прекрасно казано, ще можем, българи сме!